Party all the time...

Тъй и тъй всички си направиха равносметки...ще равносмятам и аз. Мисля да равносмятам най-вече последния месец, понеже ме мързи.

За останалите 11 месеца от годината, известна по света като My sweet 16 year...единствената дума която ми идва наум е party. Летях, учих, печелих, плаках, крещах, обичах, не се прибирах по цял ден, осолявах се всеки ден на плажа, екскурзионствах, навиквахме се с майка, после се смяхме и като че ли сме почти приятелки. Доста често взимах порастнали решения, още по-често бях типичното дете /но нали това ми е е чара/...и общо взето мога да кажа че се забелязва някакво мижаво придвижване към света на младите възрастни. So damn happy...

Декември, 2008. Не знам дали е от настроението тези 2 дни, но дните от 23-ти нататък до сега ми се виждат прекалено...от всичко, за да са истина. Имахме си прилично коледно парти с класа и дори всички останаха до прилично време! И бях с яката шапка на Фло и беше яко.

Коледния дух ме посети чак на 24-ти/което може би се дължи на факта, че тогава се сдобих с телефон/, а самият дядо коледа беше пре-щедър и мисля догодина да слушкам още повече...така де винаги може още нещо (rofl). До 31 строих много пъзели, ходих на кино, играх си със sister-а и четох, ама наистина много четох. Даже свърших 7-ма книга! Само малко да пофлуудя-четете фентъзи и ще откриете истинската мъдрост! Мисля скоро да направя един пост, в който да слагам всеки ден любимо изречение от Колелото...А дано мързелът не наделее...а дано!

Новогодишният дух беше много добър. Донесе топлина както в душата, така и в чашата. Донесе смях и наистина незабравими моменти...донесе разплакващи обяснения. За първи път запалих пиратка еййййй!!!/не че беше кой знае какво...но е нещо за 1-ви път а 1-я път е...голяма работа/. Донесе крещяне от терасата и толкова много уют и любов, че почти докосна границата...От друга страна границите са нещо, което си поставяме сами, така че считам че може иииии да имам всичко :PPP

Макар и много добър, новогодишния дух беше изцяло засенчен от рожденденския дух. Я кажете сега, кога последно сте получавали лютеница за подарък, а?! Загубих надяждането на торта без ръце на нова година, но затова пък го спечелих на 1-ви, когато всичко си беше постаро му. Роднините си бяха вкъщи...говориха си нормалните общи приказки, мятаха се мартеници навсякъде...и така.

Този рожден ден беше точно, ама абсолютно точно, "три дни яли, пили, и се веселили". На 02. пристигна родата от ямбол, наблъскахме се 20 човека вкъщи, играх с дребосъците, Марти надраска леглото с червен маркер, а Милена ми събори плаката. И беше вкъщенско и яко. И имаше много чистене.Ииии...братовчедката остана!!! Обичам те!

А на 03...еми 03 си беше 03 и това е. Не знам да му е липсвало нещо/освен алкохол/, но мисля че и без това всички се държахме като на градус. Получих Тодор за подарък и сега ще трябва да ме слуша безусловно през цялаааата година..на на на на на... Незабравими бяха много моменти, много танци, много хорам които неочаквано затанцуваха, много големи лигни, които искам да забравя, ама май няма да мога (rofl), много китара и не можещи да оправят текста фалшиво пеещи хора...Много боклук, но поне нищо счупено-повърнато. И много смях. Толкова много, че се чудя дали го заслужавам. А, и също много готин шал. И нещо, което не съм отворила още, и няма да мога да заспя тази вечер, но...ще трябва да го отворя утре...

Зад всеки един ред тук стои поне по един абзац, поне по една песен и поне по 1000 впечатления. Зад всяка сричка-поне една целувка, прегръдка, докосване, усмивка и споделяне. Не всичко е щастие. Но само то си струва да се запомни.