"-Мисля-проговори с тих, странен глас Техану,- че когато умра, мога да издишам всичкия дъх, който ме е карал да живея. Мога да върна на света всичко, което не съм успяла да направя. Всичко, което съм могла да бъда, а не съм успяла да бъда. Всички възможности, които не съм избрала. Всички неща, които съм изгубила, разхитила и похабила. Мога да ги върна на света. На живота, който все още не съм изживяла. Това ще е моят ответен дар на света, който ми е дал да изживея живота, който съм живяла, обичта, която съм изпитала, дъха, който съм дишала." Урсула Ле Гуин-"Другият вятър".
Мисля да го оставя без коментар.

А иначе искам да ти кажа-I'm back. Завръщат се интересите, амбицията, любовта ако щеш. Бавно, постепенно, в мен се гонят дракони. Красиви, златисти, червени, величествени. Разгарят огъня и набутват сенките в най-малките стаички. А аз имам много сенки. Много страхове и дупки. Много кофти настроения и физиономии. Обаче, нали разбираш, мръщенето сбръчква. Пък и омръзва. Да не говорим че никой не му обръща фнимание. Сега съм...усмихната. Красива съм, вързана, така че цялата ми коса стърчи. С гипс и провлачени къси гащи. Красива съм с целия бюст навън "щото така ми харесва". И мога, мога да дам толкова много. Разбира се, ако си го поискаш правилно. Ще ти дам hevia, като заначало. И няма да ти обещая следваща, по-смислена публикация. Защото няма смисъл в мислите ми. Само преоткриване на щастието.