Това е официално извинение към всички засегнати лица, към всеки, който се е почувствал кофти, на когото му е станало тъпо и прочие. Считам, че това е най-подходящото място за извинения.
Кажете ми, че съм зле, защото е вярно. Защото в онези моменти, когато ми е зле на душата съм out of control, и именно заради това съм зле. Дано да се израства...
Съжалявам.

18...

ТОВА БЕШЕ ВЪРХЪТ!
и никога, никога няма да го забравя. И ще го повтарям. Много пъти. Усещането за ПЪЛНО щастие.

Три дена пълни с толкова много емоция. Нова година. Последни нелегални глътки алкохол. Dance. Dance. Dance again. Торти, изскачащи от нищото. Изгубени вещи. Намерени вещи. Любов. И, както в Роня, дъщерята на разбойника, традиционен рожденденски вик. Викове, всъщност. И пак..dance. Право на Дунавско. Dance. Съсипана, но щастлива се прибирам вкъщи. 1-ви си е семеен, Шетане, суетене подаръци (ура, за първия ми пост на новата придобивка).
ииииииииииииииииииииииии
2ри!!!!!!!
За първи път имахме парти музика на мой рд, май ;) Нямам думи за това изживяване. Само снимките могат да говорят, и при това не много изразително. Чудно, колко нелепо щастливи сме от факта, че сме с всичките си любими хора на едно място. Идиотски щастливи, на всички снимки. Гледам, че в предния си пост тука съм писала, че искам нещо такова. Е, тогава не съм предполагала, че ще е тооолкова яко. Следват несвързани думи. Шоколад. Рокля. Бонбони. Dance. Sexyy. Жега. Летни дрехи. Шарени коси. Tequilla. Диван. Бюро. Умора. Пак dance. Музика. Приятели. Щастливи приятели. Cooooooooooooool...
Не мога, и отказвам да описвам повече. Болят ме краката и вратът....от танци. И съм щастлива, шастлива, щастлива. Дано да е все така. Цяла година. Цял живот. Щастлива.