Коледно есе за Praktiker

Плитка, слънце, птичка, грозде...

Когато сестра ми започне да прави гирлянди, знам, че Коледата идва. Разбира се и преди това, от всичките играчки, коледни украси по магазините и фалшиви дядо-коледовци, го виждам, но малките камбани цветна хартия донасят целия семеен коледен дух при мен. /Веднъж, когато бях колкото сестра ми, с мама спечелихме конкурс за най-дълга гирлянда от хартия...оттгогава Коледата изплува в съзнанието ми редом с гирляндите/.

Разбира се, гирляндите са просто началото. Типично за духа на коледа се започва голямото изнудване за подаръци. “Мамо, мамо, нека Дядо Коледа ми донесе къща за кукли!”, след 2 дни къщата за кукли става барби, а когато започнат коледните реклами-пишкащо бебе. Е, не че аз оставам по-назад от сестра си-по коледа изведнъж зимният ми гардероб започва да плаче за смяна, а телефонът ми става “голяма бракма”.

Около седмица преди Коледа се започва Трескавото Украсяване на Дома. Въпросните гирлянди се появат на различни места в къщата, саморъчно направен венец виси на вратата, добре закрепен със солидна доза тиксо. Старите, прашасали коледни играчки изскачат незнайно откъде и, след известни спорове къде да бъдат окачени, намират местата си. А когато не е остано нищо повече за украсяване, дядо се появява на вратата с голяма, истинска и коледно миришеща елха. Лимончо, портокалчо, ангелчо и другите играчки бързо се наместват по дръвчето, малко гирлянди, светещи лампички и хоп!-коледната украса е готова.

След Голямото Коледно-Вселенско Почистване, 1-2 дни преди Коледа се започва Още По-Голямото Коледно Готвене. Пилешко филе в бял сос, баница, салата, орехи, мандарини, ядки, шоколади-странна смесица от ястия намират място на трапезата. Точно в средата на масата голямата червена свещ бива запалена, семейството се събира, и в типичната само за Коледа мирна обстановка унищожава всички толкова вкусни неща.
На сутринта множество чаши, чинии, покривки, опаковки от подаръци и иглички от елха чакат да бъдат почистени.

Плитка, слънце, птичка, грозде...баба ме учи да редя фигурките върху Коледната питка. Някога и аз ще науча някого на Коледа. Коледа е семеен празник.


* това есе е написано под натиска на Веселина Радева /сьтрудник-администрация в Praktiker и моя майка/ за целитe на Praktiker-Бургас. Преводът на английски език ще бъде публикуван възможно най-скоро. :DDDDDDDDDD

Молитва

Мое Идеално АЗ,

Искам В-С-И-Ч-К-О!

1. Да стана по-отговорна, по-подредена, по-самостоятелна. Да спра да забравям поръчения, задължения и цели. Да се науча да готвя и да пускам пералнята; да не ми падат дрехи отгоре, като си отворя шкафа;да не изкарвам купчина непотребни листи от рафта с учебниците; да не си губя якето, портомонето, ключовете, картата за автобуса и т.н. С действията си да накарам непрестанното мрънкане, че не помагам вкъщи, да спре. Да откривам нещата, които търся. Да си пера дрехите за наръка когато трябва, а не 1 час преди да ми потрябват. Като цяло-да изляза от понятието влюбена-загубена и "Няма го Пенчо в лъжичника". :D

2. Търпение и воля. Да се науча да танцувам степ, въпреки че става бавно, трудно, и тренирам сама. Да сваля някое кило. Да спра да си го изкарвам на другите, когато ми е криво. Да спра да се филмирам за щяло-нещяло, или поне да спра да го показвам. Искам воля, за да запазя начина си на живот от външните влияния и критики. Да спра да завися от мнението на околната среда и т.н.

3. Мнение. Искам по-конкретно мнение за музика и стил на обличане. По-конкретно да казвам "не" и по-ясно-"да". Искам представа за близкото бъдеще и поне бегла представа за професия. По-точна и трезва преценка за хората около мен също няма да ми е излишна. Искам след 1 година в този блог да напиша есе на тема Кой съм аз, и то да звучи завършено.

4. Слушател. Искам да бъда по-добър слушател. По-искрен и по-ефективен. Като давам съвет, да не звучи като заповед; и ако упреквам да не е толкова...грубо. Искам хората да искат да ми се доверят и да им е приятно да го правят. И да се чувстват облекчени след това.

5. Искам любов, поне толкова колкото имам сега и достатъчно ентусиазъм и възможности да я покажа. Всъщност искам да я показвам по-по-най често. Да казвам на приятелите и мама по-често колко са ценни и яки; на Тодор-какво всъщност значи за мен; на себе си-че не съм толкова зле (хаха това е малко нарцистично). Любов и Самоувереност, за да мога да си крача спокойно. Ей тва е-живот.

6. Най-най-най важното. Искам да свикна с последния извод, до който стигнах, и да накарам хората, да го разберат:

Любовта е избор. Изборът е свобода. И когато любовта избере себе си няма окови. Има само нова свобода.

И най-прекрасното е, че имам цяли 1,2,3,4... години, за да те накарам да го разбереш напълно. Или, защо пък не-за да ти го докажа ;)

Искам ВСИЧКО!

Амин.