И независимо от страха от бъдещето, то идва с бясна и неудържима скорост, а единственият изход не е да не се притесняваш /защото това е рефлекс/, а да се отдадеш на настоящето, да се оставиш да те погълне поне за ден, да те излекува, да прочисти съзнанието ти, за да можеш да започнеш борбата отново. Борбата за щастие. А колко ме е страх че не съм достатъчно силна...