Днес е краят на, надявам се, началото. Една колонка с осем цифрички ме кара да се усмихвам. И, да, трябва да продължа, но в същото време трябва да отместя фокуса - толкова ме е страх да не загубя постигнатото, страх ме е да се пусна от  работещите стратегии (които осъзнавам не са много здравословен начин на живот) и да се осланям на уж изградените навици и интуиция.

 

В края на една тримесечна работа се задава друга тримесечна работа от съвсем друг характер. Ще успея ли? Засега с доста бебешки крачки се адаптирам към новата ситуация, а трябва да бягам, да се засиля. Иначе пак ще повторим миналото. Мотивацията била само в началото, после имало само дисциплина. А и за двете неща достигнахме до дисциплината. Време е да покажа на себе си, че я имам, въпреки малкото гласче, което каканиже точно обратното, въпреки историята, скептицизма,страха. 

И нещо съвсем друго - да се съобразявам със себе си. Знам какво мога. Най-близките ми не го вярват. Аз не го вярвам през повечето време.  После се сещам за разни постигнати неща. Осемте цифрички са само началото. Само аз мога да се подкрепя, със смелост и дисциплина. Реставрирахме фасадата. Време е за сериозната конструктивна работа :)