След лека драма онзи ден, особено когато на А. и беше изключен телефонът, за да я изприказвам, се наложи да се успокоявам сама. Почти успях. Ставам все по-добре в това да съм възрастен, доколкото да си такъв означава да не се впрягаш за всяко нещо, което не върви според плана. Нещата не стават според планa ти, нито според неговия план. Случват се след много работа, малко нерви и при това, когато е отредено. Няма случайности. Няма съвпадения. Понякога знаеш какво ще се случи (интуиция, вяра). Понякога идва като гръм от ясно небе.
Стискаш палци и продължаваш напред.

Цитат на деня:

I know your fears and you know mine.We've had our doubts but now we're fine,And I love you, I swear that's true.I cannot live without you....

Може би този път е различно, а може би просто е пролет.
Цитат на деня:
"You gotta learn how to let go, Groceries. Otherwise you're gonna make yourself sick. Never gonna have a good night's sleep again. You'll just toss and turn forever, beatin' on yourself for being such a fiasco in life. What's wrong with me? How come I screw up all my relationships? Why am I such a failure? Lemme guess-that's probably what you were up at all hours doin' to yourself again last night."
Eat, pray, love

Why am I such a failure?
А може би не съм. Може би все пак правя нещо както трябва. We will see.
"Work hard in silence and let results speak for yourself."
"Never let failure get into your head. Never let success get into your head."
So, I've done both. And now what?

Днес е краят на, надявам се, началото. Една колонка с осем цифрички ме кара да се усмихвам. И, да, трябва да продължа, но в същото време трябва да отместя фокуса - толкова ме е страх да не загубя постигнатото, страх ме е да се пусна от  работещите стратегии (които осъзнавам не са много здравословен начин на живот) и да се осланям на уж изградените навици и интуиция.

 

В края на една тримесечна работа се задава друга тримесечна работа от съвсем друг характер. Ще успея ли? Засега с доста бебешки крачки се адаптирам към новата ситуация, а трябва да бягам, да се засиля. Иначе пак ще повторим миналото. Мотивацията била само в началото, после имало само дисциплина. А и за двете неща достигнахме до дисциплината. Време е да покажа на себе си, че я имам, въпреки малкото гласче, което каканиже точно обратното, въпреки историята, скептицизма,страха. 

И нещо съвсем друго - да се съобразявам със себе си. Знам какво мога. Най-близките ми не го вярват. Аз не го вярвам през повечето време.  После се сещам за разни постигнати неща. Осемте цифрички са само началото. Само аз мога да се подкрепя, със смелост и дисциплина. Реставрирахме фасадата. Време е за сериозната конструктивна работа :)

Ден четвърти: днес е песен :) малко назад във времето :)

Отново LP

There's something inside me that pulls beneath the surface
Consuming, confusing
This lack of self-control I fear is never ending
Controlling. I can't seem...

To find myself again
My walls are closing in
(without a sense of confidence and I'm convinced that there's just too much pressure to take)
I've felt this way before
So insecure


Discomfort endlessly has pulled itself upon me
Distracting, reacting
Against my will I stand beside my own reflection
It's haunting how I can't seem...

Crawling in my skin
These wounds they will not heal
Fear is how I fall
Confusing what is real

Ден трети: след доста време се връщам към цитатите, благодарение на факта, че открих как да ги качвам на компютъра (ура!):

"I'd been such a diligent soldier for years-working, producing, never missing a deadline, taking care of my loved ones, my gums and my credit record, voting, etc. Is this lifetime supposed to be only about duty?"

Eat, Pray, Love - Elizabeth Gilbert