Лятото...лятото ми започна в търсене. Търсенето определено е трудно-повечето време си куфееш вкъщи, зяпаш безсмислени и не чак толкова безсмислени неща по тв-то, или просто изучаваш поредната точка от стената. Ех, тая стена-голямо изучаване падна. Мисля че става за предмет в даскало-"безмерните ширини на стената", или нещо такова.

Търсенето определено е трудно. Особено когато търсиш как да търсиш. И може да е доста дълъг процес. Аз май съм късметлийка-отне ми около месец. Дори не усетих как стана-приех няколко покани, отправих няколко, озовах се на разни места.

Различни места, с различни хора. Търсенето определено е трудно...трудно е да разбереш, че си намерил нещо.

Отидох да търся преживявания, които съм усещала, за които съм слушала, които съм търсила...А намерих...намерих повече. Намерих неща, които не съм подозирала, че съществуват, не съм знаела че ги нося в себе си. И сякаш едва сега съм открила тези земи-те са мои, само мои, аз ги имам и те имат мен.

Сега знам как да търся-накъде там, във възходите и паденията, получаваме различни усещания. Независимо дали те ни пращат в небесата, или ни плашат до смърт, трябва да сме готови да ги приемем. Без страх.

Търсенето на търсенето определено е трудно...Отворете душата си за света. За болката. За щастието. За живота. Животът не ни дължи нищо. Всъщност ние сме му длъжници.

Сега знам какво е търсенето-низ от усещания, които събуждат наподозирани нишки в душата ти. Това определение утре може да е друго. Но днес усещането ми е такова. И го записах. За да не го загубя безвъзвратно. Търсенето определено е трудно.

Днес остана само да реша-какво търся. И след това да поема към следващите възходи и падения...